ТЕОРЕМА ЗА КИНЕТИЧНИЯ МОМЕНТ НА МАТЕРИАЛНА СИСТЕМА
Фиг.1 |
В предишна тема беше
дефинирано понятието "кинетичен момент на материална точка" като векторно произведение от разстоянието до точката, за която търсим момента и
количеството на движението (фиг.1) Ã:
.
Беше дефинирана и
теорема за кинетичния момент на точка, изразяваща се с уравнението
,
където МОР
е момента на силата, действаща върху точката.
Фиг.2 · |
Когато разглеждаме
механична система от точки, такова уравнение ще важи за всяка iта точка (фиг.2):
Ã.
За материална система
от n на брой точки ще се получи система от n на брой такива уравнения. От сумирането
на левите и десните страни на тази система се получава ново равенство:
.
Първият член на този
израз може да бъде преработен така:
, от където се вижда, че това е производната на главния
вектор на кинетичните
моменти К0 по отношение на времето.
Вторият член е сума от
моментите на външните сили - главен момент .Третият член е сума от моментите на вътрешните сили. Тези
сили се формират по пренципа на действието и противодействието между отделните
точки. Нека да разгледаме една такава двойка вътрешни сили - силите на
взаимодействие между т.М3 и т.М5 (фиг.3).
|
Тези сили са равни,
Р35 = Р53 ,
но с противоположни
посоки. Поради това техните моменти спрямо т.О също ще бъдат равни по големина:
Р35 h = Р53 h,
и с противоположни
знаци:
М35 = -М53 , така че сумата им ще е нула:
М35 + М53 =0 .
Това важи за всяка двойка
вътрешни сили, така че окончателно главният момент на вътрешните сили се
получава нула:
.
Като се заместят
получените изрази в основното уравнение , се получава окончателният вид на теоремата за кинетичния
момент на механична система:
,
или: производната по отношение на времето на кинетичния момент
спрямо избрана точка е равна на главния момент на външните сили, приложени
върху системата, спрямо същата тази точка.
Ако векторното уравнение
се проектира върху
осите на една координатна система, ще се получи теоремата в скаларната форма
В частния случай,
когато моментът на външните сили спрямо някоя от осите е нула, се получава законът
за запазване на кинетичния момент. Например за оста х: , или: ако на външните сили спрямо някоя
от осите е нула, кинетичният момент на системата спрямо същата точка е
постоянна величина.
Теоремата за кинетичния момент най-често
се прилага за тела, извършващи ротационно движение. Както вече знаете Ã, това движение се характеризира с ъглова скорост w и ъглово ускорение e. За прегледност (и за да избегнем интегралното смятане) при
анализа на движението, тук тялото се представя като дискретна система от точки n на брой точки, отстоящи на разстояние hi от оста на
въртене z и движещи се по окръжност със скорост Vi = w hi (т.Мi от фиг.4).
Фиг.4 · |
Количеството на движението на тази
точка е:
qi
= miVi
= mi w hi ,
а кинетичният момент:
Kiz = qi hi = mi w hi hi
= mi w
hi2 .
Кинетичният момент на цялото
тяло е сума от кинетичните моменти на отделните точки:
.
Ъгловата скорост е еднаква за всички точки, така че може
да бъде извадена пред сумата:
.
Това, което остава в сумата, се дефинира като масов
инерционен момент на тялото спрямо оста z:
.
Така, за
кинетичния момент се получава окончателно:
Kz =Jz w .
Като се приложи теоремата за
кинетичния момент върху това уравнение, ще се получи:
.
Тъй като Jz не зависи от времето, може да бъда изваден пред
диференциала:
,
и окончателно да се
получи:
,
т.е. ъгловото
ускорение на тялото е обратно пропорционално на масовия инерционен момент
стрямо оста на въртене. От тук следва, че масовият инерционен момент е мярка за
инертността на тялото при ротационно движение, което може да бъде илюстрирано
със следния
r
Пример №1
Ротационно движение на диск ·
В частния случай, когато моментът на външните сили спрямо някоя от осите е нула,
се получава законът за запазване на кинетичния момент. Например за оста х:
, или: ако на външните сили спрямо някоя
от осите е нула, кинетичният момент на тялото спрямо същата точка е постоянна
величина.
Действието на този
закон може да бъде илюстрирано със следните два примера:
r
Пример №2
Платформа на Жуковски ·