ТЕОРЕМА ЗА КИНЕТИЧНИЯ МОМЕНТ НА МАТЕРИАЛНА СИСТЕМА

 

 

 

Фиг.1

В предишна тема беше дефинирано понятието "кинетичен момент на материална точка" като векторно произведение от разстоянието до точката, за която търсим момента и количеството на движението (фиг.1) Ã:

 .

Беше дефинирана и теорема за кинетичния момент на точка, изразяваща се с уравнението

,

 

където МОР е момента на силата, действаща върху точката.

 

 

 

Фиг.2    ·

Когато разглеждаме механична система от точки, такова уравнение ще важи за всяка iта  точка (фиг.2):

 Ã.

 

За материална система от n на брой точки ще се получи система от n на брой такива уравнения. От сумирането на левите и десните страни на тази система се получава ново равенство:

.

 

Първият член на този израз може да бъде преработен така:

, от където се вижда, че това е производната на главния вектор на кинетичните

 

моменти К0 по отношение на времето.

Вторият член е сума от моментите на външните сили - главен момент .Третият член е сума от моментите на вътрешните сили. Тези сили се формират по пренципа на действието и противодействието между отделните точки. Нека да разгледаме една такава двойка вътрешни сили - силите на взаимодействие между т.М3 и т.М5 (фиг.3).

Фиг.3    ·

 

 

Тези сили са равни,

Р35 = Р53 ,

но с противоположни посоки. Поради това техните моменти спрямо т.О също ще бъдат равни по големина:

Р35 h = Р53 h,

и с противоположни знаци:

М35 = -М53 , така че сумата им ще е нула:

М35 + М53 =0 .

Това важи за всяка двойка вътрешни сили, така че окончателно главният момент на вътрешните сили се получава нула:

.

Като се заместят получените изрази в основното уравнение , се получава окончателният вид на теоремата за кинетичния момент на механична система:

,

или: производната по отношение на времето на кинетичния момент спрямо избрана точка е равна на главния момент на външните сили, приложени върху системата, спрямо същата тази точка.

Ако векторното уравнение  се проектира върху осите на една координатна система, ще се получи теоремата в скаларната форма

 

В частния случай, когато моментът на външните сили спрямо някоя от осите е нула, се получава законът за запазване на кинетичния момент. Например за оста х:  , или: ако на външните сили спрямо някоя от осите е нула, кинетичният момент на системата спрямо същата точка е постоянна величина.

 

Теоремата за кинетичния момент най-често се прилага за тела, извършващи ротационно движение. Както вече знаете Ã, това движение се характеризира с ъглова скорост w и ъглово ускорение e. За прегледност (и за да избегнем интегралното смятане) при анализа на движението, тук тялото се представя като дискретна система от точки n на брой точки, отстоящи на разстояние hi от оста на въртене z и движещи се по окръжност със скорост Vi = w hi (т.Мi от фиг.4).

Фиг.4    ·

Количеството на движението на тази точка е:

qi = miVi = mi w hi ,

а кинетичният момент:

Kiz = qi hi = mi w hi hi = mi w hi2 .

Кинетичният момент на цялото тяло е сума от кинетичните моменти на отделните точки:

.

Ъгловата скорост е еднаква за всички точки, така че може да бъде извадена пред сумата:

.

Това, което остава в сумата, се дефинира като масов инерционен момент на тялото спрямо оста z:

.

Така, за кинетичния момент се получава окончателно:

Kz  =Jz w .

 

Като се приложи теоремата за кинетичния момент върху това уравнение, ще се получи:

.

Тъй като Jz не зависи от времето, може да бъда изваден пред диференциала:

,

и окончателно да се получи:

,

т.е. ъгловото ускорение на тялото е обратно пропорционално на масовия инерционен момент стрямо оста на въртене. От тук следва, че масовият инерционен момент е мярка за инертността на тялото при ротационно движение, което може да бъде илюстрирано със следния

 

r    Пример №1        Ротационно движение на диск      ·

 

В частния случай, когато моментът на външните сили спрямо някоя от осите е нула, се получава законът за запазване на кинетичния момент. Например за оста х:  , или: ако на външните сили спрямо някоя от осите е нула, кинетичният момент на тялото спрямо същата точка е постоянна величина.

Действието на този закон може да бъде илюстрирано със следните два примера:

 

r    Пример №2     Платформа на Жуковски           ·

r    Пример №3     Падаща котка                               ·

 

 

ПРОДЪЛЖИ >>>