УСКОРЕНИЯ ПРИ
СЪСТАВНО ДВИЖЕНИЕ НА ТОЧКА.
|
Фиг.1 |
В някои случаи, дори преносното и относителното движения да са равномерни,
когато преносното движение е ротационно, скоростта променя големината си. Това
се дължи на едно допълнително ускорение, което не е нито преносно, нито
относително. То се формира по следния начин:
Нека в разгледания вече пример Ã
преносното и относителното движение да са равномерни
(фиг.1). Съставното движение на точката може да бъде разложено на две прости
движения:
|
Фиг.2
Фиг.3 |
А) Когато точката се движи към центъра на въртене, тя попада последователно
в положения к1, к2 и к3 – скоростта й намалява
(фиг.2). Това предполага наличието на едно ускорение, насочено обратно на
посоката на движение – кориолисово ускорение. То има следните характеристики:
-
големина акор=2ω.Vот.sina (a е ъгъла между ω и Vот)
-
направление –
перпендикулярно на равнината, образувана от ω и Vот
-
посока – такава, че
наблюдател, който гледа срещу ускорението (срещу вектора акор), да вижда сливането на ω с Vот в посока, обратна на часовниковата стрелка (фиг.3).
|
Фиг.4 |
Когато точката се движи от центъра на въртене към периферията, тя попада последователно
в положения к3, к2 и к1 – скоростта й
нараства. Това предполага наличието на ускорение, насочено по посоката на
движение.
|
Фиг.5 |
В) Когато точката се движи по окръжност (например обратно на посоката на въртене,
фиг.5) и разстоянието от нея до оста на въртене не се променя, кориолисовото
ускорение съвпада с нормалната компонента на преносното движение и има
отношение само към промяната на направлението на скоростта.
В общия случай кориолисовото ускорение се образува едновремено по процесите
от А) и В).
