ВЕРИЖНИ ПРЕДАВКИ
(Материалът е
разработен със съдействието на доц. Димитър Караиванов, кат.”Приложна
механика”, ХТМУ-София)
Предават движението с помощта на верига, която се зацепва с верижни колела, монтирани върху валовете (фиг.1).
На фиг.2 са показани различни видове вериги.
В зависимост от предназначението си верижните предавки са:
-
товароподемни
– в подемните механизми на кранове, телфери, кари-високоповдигачи, палубни
механизми и др.;
-
теглителни –
в някои видове транспортьори;
-
преводни – в
механичните предавки, които се разглеждат в настоящия лекционен курс.
Фиг.2 |
|
На фиг.3 е показана най-често използваната в механичните предавки ролкова верига.
Предимствата на верижните предавки в сравнение с ремъчните са:
- по-висок к. п. д. (0,94 – 0,98);
- по-голяма товароносимост;
- липса на приплъзване – постоянно средно предавателно отношение;
- по-малко радиално натоварване на валовете.
Недостатъци:
- по-шумни;
-
неподходящи за високи периферни скорости – до 6 , а при картерно
мазане до 12
(поради по-големите
динамични натоварвания);
- нуждаят се от смазване;
- веригата е по-скъпа и по-тежка от ремъка.
Предавателното отношение обикновено е до 7 ÷ 10 и има постоянна средна стойност
,
където z1 e броят на зъбите на малкото колело, а z2 - броят на зъбите на голямото колело.
За добрата работа на предавката е достатъчно да се осигури минимална опъваща сила в ненатоварения клон за да не провисва веригата. По-благоприятно за предавката е задвижващото колело да се разположи по-ниско от задвижваното и долният клон на веригата да е натоварен (намалява се опасността от изваждане на веригата от зъбното колело).