РАБОТА И МОЩНОСТ. ТЕОРЕМА ЗА КИНЕТИЧНАТА ЕНЕРГИЯ НА
ТОЧКА.
·
РАБОТА
Нека М и M1 да бъдат две
безкрайно близки положения (фиг.1) на движещата се точка М под действие на
силата Р. Известно е, че елементарното преместване на точката ще бъде . Елементарна работа на силата Р се нарича произведението от силата и
елементарното и преместване :
(1)
Фиг.1 |
Големината на елементарната работа е стойността на
скаларното произведение – dA=P.dr.cosa. . Според
този израз работата е равна на произведението от преместването и проекцията на
силата върху направлението на преместването. Така една сила не извършва работа,
ако направлението и е перпендикулярно на силата.
Дясната част на уравнение (1) представлява скаларно
произведение на два вектора. Ако е
перпендикулярен на , dА=0. Ако
проекциите на върху
осите на координатната система Охуz са Рх, Рy, Рz , а
тези на са
съответно dx, dy, dz,
(2)
В кинематиката видяхме, че единичният вектор на
тангентата се определя
като , или . Като заместим в уравн. (1), ще получим . Но е
проекцията на силата върху
тангентата към траекторията, или
(3)
Уравненията (1), (2), (3) съответствуват на
трите начина на задаване на движението — векторен, координатен и естествен.
Равнодействащата на една
сходяща система сили е и
преместването за всички сили от системата е едно и също - . Kато заместим този израз в
уравнение (1), получаваме: , или елементарната
работа на отделните сили на една сходяща система сили е равна на елементарната
работа на равнодействащата на системата.
Ако трябва да намерим работата, която извършва
силата за едно крайно преместване, например от точка А до В (фиг.
1), е необходимо да интегрираме уравнения (1), (2) или (3). Криволинейният
интеграл (ако такъв съществува) се нарича пълна работа:
(4)
Работата се измерва в джаули.
Един джаул е работата, която извършва сила
1 нютон при преместване по направление на
силата, равно на един метър,
т. е. 1 J = 1 Nm.